Гълъбовъдството – хоби и бизнес Leave a comment

Гълъбовъдството е едно от най-популярните у нас хобита, свързани с отглеждането и развъждането на животни. Над 10 000 са хората и дружествата, които се занимават със селекцията и подбора, със създаването и популяризирането на нови породи декоративни и спортни гълъби. Един от тях е д-р Борис Велев, който е и председател на научната комисия и връзки с ЕС към Съюза на гълъбовъдите и природолюбителите в България:

Навремето живеех в центъра на София, спомня си д-р Велев. – Имах един съсед, който отглеждаше гълъби. Той ми подари чифт от тях .Направих си гълъбарник на терасата и така започнах да се занимавам с тях. Израснал съм в семейство на хуманни лекари. Може би и заради това мое хоби още от детството, избрах ветеринарната медицина и не съжалявам. Като студент се включих към софийското гълъбовъдно дружество „Мир”. После за известно време работех в чужбина и прекратих тази си дейност. Впоследствие се преместих да живея в къща с двор в софийския квартал Бистрица. Построих си хубави гълъбарници и се концентрирах върху отглеждането и селекцията на гълъбите. Работил съм дълги години в БАН в институт по биология и имунология на размножаването, след което правих дисертация в Германия в областта на генетиката и биологията на размножаването, така че от професионална гледна точка съм навътре в науката около птиците и тяхната селекция и генетика.

Гълъбите се разделят най-общо на две големи групи. Едната от тях са пощенските гълъби. Селекционират се заради изключителните си качества да летят и да се връщат от огромни разстояния. Далечните полети-маратони са на 700–1000 километра. Гълъбите се пускат едновременно от определено място и всеки гълъб се връща в своя дом. Отчитането на скоростта и времето на прибиране става с електронни уреди, като всеки гълъб има чип:

Този спорт е много популярен в Европа – в Белгия, Холандия, Германия, Англия и в България напоследък също много сериозно хората се занимават с този вид спорт, казва д-р Борис Велев. – Отглеждането на спортни гълъби е свързано с доста големи разходи, така че неголям брой хора могат да си го позволят. Това е скъпо хоби като се имат предвид цените на бензина, на това, че тези гълъби трябва да се тренират. При тренировките и при състезанията се губи голям брой от гълъбите. Да кажем ако започне един човек със сто гълъба, накрая може да остане само с 20-30, което са сериозни загуби. Тези гълъби обаче лесно се размножават, не са претенциозни и елемента хоби е сериозно застъпен, защото го има и състезателния момент.

Другата група, обект на отглеждане с цел хоби, са декоративните гълъби. Поради генетичните им особености, при тях се получават много бързи мутации и голямо разнообразие на породи. Техните качества се оценяват на изложби – международни, национални, местни… В България има няколко доста популярни породи декоративни гълъби, повечето от които имат регионално разпределение.

Породата българска щитна чайка, наречена кабак се отглежда в цялата страна и е много популярна, призната като българска порода в Европа и дори популяризирана в САЩ – има заявки за изпращането на такива гълъби там, посочва д-р Велев. – Друга много интересна българска порода е така наречения белоглав гълъб. Селекцията обединява няколко породи до получаването на черно-бял гълъб с бяла глава, който също се радва на голям интерес у нас и зад граница. Има една друга популярна порода, за която също така има доста любители – поморийски преметач, получен в резултат на селекция, проведена в Поморие. Този гълъб е и високолетач. Интересното при тази порода е, че при тях също се провеждат състезания като се засича времето на летене – то стига до 12 часа и повече без кацане, което е сериозно постижение.

Оказва се, че след години на застой, гълъбовъдството става все по-популярно у нас:

В миналото, преди около 30-40 години гълъбовъдството е било много популярно хоби, казва д-р Велев. – Това се е дължало главно на възможността хората да живеят в по-малки къщички с дворчета. С така наречената урбанизация се редуцират възможностите за отглеждане на гълъби, но в последно време наново има една тенденция към развитие на това хоби. Голяма част от хората вече имат крайградски къщи, вили, където ги отглеждат. В София също има доста гълъбовъди, които не ги отглеждат разбира се в центъра, а в околоградските райони, така че има едно възраждане на това хоби, което е радостно, защото то е изключително приятно. Тук се съчетава контактът с животното, храненето, наблюдението и прочие, другото е селекцията, което е още едно предизвикателство – всеки се стреми да получи спрямо стандарта най-добрите представители на даден вид птици. Те се селекционират, на изложби се състезават, сравняват, получават се награди, медали и т.н. – допълнителен стимул за хората, които ги отглеждат. Тази година например бяхме участници в международна изложба в Лайпциг, където показахме 300 български гълъба, което е голямо постижение. Представихме се много добре и птиците бяха оценени на много високо ниво.

В календара на предстоящите събития на българските гълъбовъди са есенните национална и клубни изложби. Предстоят също така и европейски и международни изложби, на които българските гълъбовъди имат амбицията да участват с нови породи гълъби